Танго
История
Тангото е един от най-известните танци, танцуващ се по-двойки. Тангото подчертава игривия и жизнен стил на движение с богати изрази и импровизации, изискващи тясна връзка и страст между танцьорите (двойките, партньорите). До 18-ти век тангото се практикувало от африканските роби за техните церемонии и от бедните общества в Аржентина. Популярността на този страстен танц нараства бързо в кварталите на Буенос Айрес и Монтевидео (Уругвай и) в края на 19-ти - началото на 20-ти век става популярно в цяла Аржентина и започва да се танцува и сред по-елитното общество.
От момента, в който танго музиката достига до хората от средната класа в Аржентина, популярността на тангото става необратима. В края на 19-ти и началото на 20-ти век тангото става нещо обичайно за аржентинските театри, танцовите зали и уличните представления, което бързо го превръща в един от любимите танци на новопристигналите европейски емигранти, заселващи си в Аржентина. Това поставя началото на сформирането на развлекални групи в началото на 20-ти век, които пътуват из Европа с цел популяризиране на тангото. И така за първи път през 1900 г. тангото достига до Париж, а оттам бързо достига до Лондон, Берлин и много други европейски столици.
Американците за пръв път започват да го танцуват през 1911-1913 година, като те разработват нови стилове танго и го наричат "Северноамериканско танго". Новия тип танго се отличава с по-бързо темпо в 2/4 или 4/4 ритъм и не се танцува с традиционната за тангото музика, а с популярните музикални стилове за САЩ.
Популярността на тангото претърпява няколко възходи и падения в родната си страна - Аржентина. Докато тангото става все по-популярно по света, в Аржентина става по-трудно да танцуваш танго, заради периодите на икономически, правителствени и граждански вълнения, като например Военните диктатури през 50-те години, свалянето на правителството на Иполито Иригойен и др. Въпреки тези пречки тангото успява да се възроди и процъфти отново като знак на националната гордост.
Стилове
Стиловете в тангото се различават в промяната на културните елементи (промяна в модните стилове на облеклото, музика и други неща). Също така тангото се отличава в начина, по който танцьорите поддържат центъра на тежестта си.
В аржентинския и уругвайския стил танцьорите първо преместват гърдите си, а после краката си. В балната зала обаче се използва различен стил, при който първо се движат краката, а след това и торса. Другите стилове танго се различават и в стъпките, времето, скоростта, характера на движението и следването на ритъма. Прегръдката на танцьорите (или наречена “рамка”) може да бъде плътна, свободна във “V” форма или друга, тя може да се промени няколко пъти по време на танца.
Различните стилове танго включват и различни позиции на краката, например преплитане и закачане между танцьорите или запазване един до друг.
Някои от най-популярните видове танго са:
Тангото в бална зала е най-известната международна версия, произхождаща от Европа, която се използва в състезания. Американската версия се използва като обикновен социален танц.
Салонното танго се играе за пръв път в танцовите зали на Буенос Айрес по време на Златния век на тангото (1935-1952).
Аржентинското танго е традиционният (оригинален) стил, който съдържа всички основни елементи от 19-ти век.
Tango nuevo (Ново танго) – Този стил е създаден през 80-те години на миналия век и се отличава със сложни движения и комбинации от електронни, алтернативни, джаз или техно елементи. Tango nuevo е смесица от танго музика и електроника.
Финландско танго – Във Финландия тангото става популярно след Първата световна война. То се отличава с хоризонтални движения и ниска стояща позиция.
Уругвайско танго - Разработен е по едно и също време със стила в Буенос Айрес. Уругвайското танго днес се състои от няколко стила и може да се танцува с музика за Танго, Милонга, Валс и Камомбе.
Танго апиладо
Видове прегръдки
Отворена прегръдка – пространство между телата.
Затворена прегръдка – близост между танцьорите - гръден кош до гръден кош или по-свободно горно бедро и ханш.
Музика и облекло
Танго музиката е в ритъм 2/4 или 4/4 и фокусът е върху традиционните инструменти като соло китара, минимум две китари или ансамбъл, състоящ се от две цигулки, пиано, флейта и минимум два банденеона (Bandeneon - хармоничен аркодеон, популярен в Аржентина, Уругвай и Литва. Наричан е и “танго аркодеон”).
Танците са интимни, страстни и елегантни, това принуждава танцьорите да се обличат по подходящ начин. Те се стремят да изглеждат добре като същевременно избират облекло, което не ограничава движенията им.
Облеклото на жените през първото десетилетия на популярност на тангото са били дългите рокли. По-късно навлизат късите рокли и роклите с цепка ( или отвори) от едната страна. Обувките им трябва да са с висок ток. Облеклото на мъжете се състои от прави панталони, риза и обувки. Като аксесоари могат да се прибавят жилетки, шапки и тиранти.
Личности свързани с тангото
Астор Пиацола (Ástor Piazzolla, 1921-1992 г.) е аржентински композитор и виртуоз на бандонеона. Той смесва традиционното танго с джаза и класическата музика и създава “nuevo tango” стила.
Карлос Гардел ( Carlos Gardel, 1890-1935 г.) е френско-аржентински композитор, певец и актьор. Считан е за една то най-важните фигури в историята на тангото.
Карлос Акуня (Carlos Acuña, 1915-1999 г.) е аржентински композитор и танго певец, известен с невероятния си глас.
Нестор Фабиан (Néstor Fabián, 1938-) е аржентински танго певец и актьор. Известен е със своите музикални комедии и песни.
Хулио Сoса (Julio Sosa, 1926-1964) е уругвайски танго певец. Важна фигура през 50-те и 60-те години на XX век за Уругвай.
Олави Вирта (1915-1972 г.) е финландски композитор, певец и актьор. Има над 600 танго песни и е известен като “Царя на финландското танго”.